Нашият екип

В основата на Центъра и нашата мрежа са научните институции и участниците в ключови за екологията на Черно море научни проекти, а именно:
Лаборатория „Свободно-радикални процеси“ към направление „Биологична активност на природни и синтетични вещества“ на Институт по Невробиология – БАН има над 30 годишна история в изучаване на оксидативния стрес. Изследванията, провеждани в лабораторията са свързани с оценка на: оксидативния статус на организма в норма и патология, ефекта на природни и синтетични вещества (вкл. новосинтезирани лекарствени препарати и техните метални комплекси), които метаболизират до свободни радикали или образуват радикали на ендогенните вещества и предизвикват оксидативен стрес; антиоксидантна активност на хранителни добавки и лекарствени продукти, целящи да предпазят клетката от вредното действие на свободните радикали; индукция и реакции на активните форми на кислорода; метални хелатори и ловители на активните форми на кислорода и тяхното значение. Показател за качеството на работа на изследователите от лабораторията е факта, че над 90% от експериментални резултати са публикувани в международни списания и са широко цитирани от други автори в областта. Към работата на направлението проявяват интерес много други научни звена от страната и чужбина. Специалистите работят в тясно сътрудничество с други институти на БАН (ИБЕИ, ИБИР, ИМБ, ИОХЦФ, ИМикБ) и българските университети (МУ-София, МУ-Варна, Аграрен Университет-Пловдив, Шуменски Университет, Югозападен Университет-Благоевград). През последните години в лаб. "Свободно радикални процеси" се развива иновативното направление Стрес екология. Стрес в екологичните системи възниква, когато фактори на околната среда както от природен така и от антропогенен произход имат неблагоприятно въздействие върху дадена екосистема и нейните биотични компоненти. В живите организми това може да доведе до рискове за оцеляването им или нарушения в растежа или размножаването. Учените от лабораторията изучават реакцията на организмите към околната среда, което служи за оценка на състояното на екосистемата и може да послужи за ранно предупреждение за нарушаване на екологичното равновесие и предприемане на адекватни мерки за решаване на проблема.
https://inb.bas.bg/structure/scientific-departments-BENSS.html
Лаборатория по молекулярна генетика (ЛМГ) към ИМБ „Акад. Р. Цанев“ – БАН. В Лабораторията се извършват най-съвременни научни изследвания в областите на молекулярната генетика и епигенетиката. Работи се по проекти с фундаментално значение като структура и организация на клетъчното ядро, геномни и хроматинови промени по време на стареенето на клетките. Разработват се също така и приложни проекти в областите на генотоксикология на храните и генетика, и екогонотоксикология на растителни популации и популации на биомониторингови животински видове. В Лабораторията са разработени няколко варианта на Кометния тест. Благодарение на опита си в Кометния тест през 2018 бе успешно сертифицирана от организацията NORMAN (Network of reference laboratories, https://www.norman-network.net/?q=node/27) за използването на Кометния тест за екогенотоксилогични цели.
http://www.bio21.bas.bg/imb/?id=70
http://www.chromatinepigenetics.com/p/regional-contacts.html
Катедра „Биология“, Факултет „Природни Науки“ към Шуменски Университет „Епископ Константин Преславски“: Колективът от ШУ има голям опит в изследвания в областта на микробиологията и безопасността на храните. В катедрата работят високо квалифицирани специалисти в областта на биологията на млечнокиселите бактерии като пробиотици, продуценти на антибактериални вещества (бактериоцини) и усвояване на пребиотици от млечнокисели бактерии и синтез на екзополизахариди и приложението им като протектори на корозия и протектори в стоматологията. В допълнение в лабораторията по Микробиология се извършва изследване на количествения и качествен състав на санитарно-значими микроорганизми в различни морски организми и търсене на антимикробни агенти – биоконсерванти, каквито са бактериоцините и разработване на бактериоциногенни щамове и изолирането на бактериоцини от морски храни и продукти, което може да доведе до получаването на ценни щамове, които да се използват както като биоконсерванти, така и като добавки в хранителни продукти от аквакултури.
https://sites.google.com/view/shu-biology
Института по океанология „Проф. Фритьоф Нансен“ на БАН (ИО–БАН) извършва фундаментални и приложни научни изследвания в областта на океанологията в съответствие с националните приоритети и световните тенденции. Изследователската, научно-приложната и експертната дейност са насочени към разработването на стратегия за устойчиво развитие и управление на екосистемата на Черно море, в съответствие с регионалното и европейското законодателство, прилагайки екосистемен подход. Дейността на ИО–БАН обхваща научни изследвания и обучение в приоритетните направления: морска физика, химия, хидрология, климатология, геоморфология, геология, морфодинамиката на морското дъно и крайбрежната зона, биология и екология на морето, хидродинамика и литодинамика на крайбрежната зона и оперативна океанография.
Членовете на нашия екип:
Проф. д-р Нешо Чипев
e-mail: nchipev@abv.bg
Проф. д-р Албена Александрова
Институт по Невробиология - БАН
e-mail: aalexandrova@abv.bg
Проф. д-р Георги Милошев
Институт по Молекулярна биология на БАН
е-mail: miloshev@bio21.bas.bg
Доц. д-р Виолин Райков
Институт по океанология - БАН
Email: vio_raykov@abv.bg
Партньори:
Лаборатория „Свободно-радикални процеси“ към направление „Биологична активност на природни и синтетични вещества“ на Институт по Невробиология – БАН
Лаборатория по молекулярна генетика (ЛМГ) към ИМБ „Акад. Р. Цанев“ – БАН
Катедра „Биология“, Факултет „Природни Науки“ към Шуменски Университет „Епископ Константин Преславски“
Института по океанология „Проф. Фритьоф Нансен“ на БАН
Нашата история
Екологията е науката, която изучава взаимоотношенията между организмите по между им и тези между организмите и тяхната среда. Черно море се обитава от много организми, а те имат много различни взаимоотношения, които се проявяват на различни биологични нива. Добиването на знания за механизмите на въздействието на средата и биологичния отговор на организмите изискват реални наблюдения в морската среда и комплексни изследвания в лабораторията.
Ние учените от МОЛЕЦ сме навсякъде – от морското дъно до лабораторията и нашите изследвания са от нивото на молекулите до екосистемите.



Проф. д-р Нешо Чипев

Проф. д-р Албена Александрова
Институт по Невробиология - БАН

Проф. д-р Георги Милошев
Институт по Молекулярна биология на БАН

Проф. д-р Цветеслава Игнатова-Иванова
Шуменски Университет

Доц. д-р Виолин Райков
Институт по океанология - БАН